Гилзите са пластмасови и картонени. Стандартната дължина е 70 мм , магнум-76мм, супер магнум- 87мм. Последните може рядко да се намерят , самите патрони са скъпи. Употребяват се за лов на гъски и диви свине. Външният диаметър на гилзите е 20мм .Венецът е най-често от месинг и шапчицата му е с 1.5мм по-голям диаметър. Това е удобно за нас, тъй като просто мушкаме двигателя в тялото докато опре в шапката на венеца и не мислим за допълнителни крепежи. Венеца калайдисвам на две срещуположни места да ми е готов за “хомута” за стягане.

Най-добри показатели получих от двигатели с гилзи магнум от пластмаса. Многократно изчислявах със SRM и пробвах . Такива двигатели изстрелват лека ракета на 400-500 метра, на границата на видимостта.

За сопло използвам монета от 2 стотинки. Пробивам точно в центъра с 3 мм и после допробивам до 3.5 мм. Такова трябва да е критичното сечение на соплото. Залепям я за дъното на гилзата с бял силикон. Слагам малко повечко силикон защото дъното отвътре е наклонено, да се запълни. После намазвам с четка за рисуване цялата вътрешна повърхност с водно стъкло. Чакам да изсъхне добре.

Предварително подготвям топлоизолацията. За целта в поднос наливам водно стъкло и пускам вътре лист хартия от ксерокс. След около 20 минути листът става полу прозрачен , пропит от водното стъкло и тежък. Изваждам го, оцеждам и простирам да се суши. Слагам следващия в подноса и така докато направя 5-6 листа да има и за после. Те се сушат най-малко 2 часа и са готови за употреба- от тях правя калъп за горивните шашки и топлоизолация на двигателя.

За гориво използвам сорбитов карамел. Захарният вдига много по-високо налягане и пластмасовите гилзи не издържат- раздуват се и изплюват капачките или прогарят отстрани. Сорбитол ми носят от Русия. Стандартното отношение е 65% калиев нитрат/ 35% сорбитол. Калиевия нитрат трябва да се смели на фин прах- ползвам кафемелачка, 3 пъти по 10 секунди с паузи по 20 секунди за пълна до половината. Не трябва да има влага. Преди да меля нитрата го слагам в едно малко тиганче на котлона при температура 130° и с огледалце или стъкло проверявам дали не се изпотява .

Сорбита не го меля. В малко емайлирани тиганче изсипвам сорбита и чакам да се стопи. Бъркам с дървени лопатки , широки 1-2 см ( издялани от подръчни трески) . Като се стопи, на порции добавям окислителя с постоянно бъркане . Полека –лека става нещо като рядка каша и се усеща мирис на карамел. Поддържане на температура 125-130 градуса е почти задължително. Ако няма с какво, руска ютия на обратно върши работа. Аз съм си направил тиристорен регулатор. Имайте предвид, че почне ли да става жълтокафява сместта, трябва веднага да се свали от нагревателя. Открит огън ( газов котлон) е недопустим. Запалването на горещата смес е възможно от локално триене при разбъркването , а не се гаси с нищо. Избухва в пламък бурно и пърли веждите. Опушва всичко . Малко внимание е по –добре от много страдание и разправии с родители , комшии и пожарникари- защото съседите като нищо ще ги извикат.

Изливането на горивото става в калъпи, направени от ловни гилзи, отрязани на необходимата височина. В тях има 2 слоя от стъклопропитата хартия ( за инхибитор) и допълнително кадастрон – няколко навивки докато опре в стената на гилзата. Дъното покривам с картонена капачка с отвор в центъра 5мм за канала, който се получава от метален щифт с диаметър 5мм, забоден в чамова дъска. Нахлузвам калъпа на него през отвора за капсула.

Всъщност изливане не е точната дума, горивото го сипвам вътре с дървената лопатка като каша. След две-три лопатки почуквам по масата да се слегне добре и продължавам докато се запълни калъпа. Намествам щифта в центъра и чакам малко да се втвърди сместта. През това време пълня следващата шашка. За по-лесно изваждане предварително мажа щифта с грес или силиконова смазка. Спрейовете не работят добре. Като извадя калъпа от щифта - вниматено , още всичко е меко- оставям го на масата върху някаква подложка ( пари) – и продължавам да “лея” шашки. Досега не съм правил повече от 100 грама наведнъж. За увеличаване на плътността на горивото отскоро ползвам шлайфмашинка за кола- обръщам я обратно , поставям дъската отгоре я пускам за няколко секунди. Горивото се самотрамбова супер.Още топлите шашки в калъпите затварям в буркан с винтова капачка да спра достъпа на влага. В буркана има торбичка със силикагел. След 3 дни горивото се втвърдява и може да се извадят шашките от калъпите. Някои път се налага да ги разрязвам- и какво, гилзи има много, други калъпи ще направя.

Оформянето на шашките става с остро ножче за балатум и свредло 5мм. Трябва точно да се спазват размерите от SRM, милиметър по-дълга шашка води до избиване на капачката. При по- късата се губи мощност. Дължината на шашките е 22 мм , външният диаметър 16.5 мм, каналът е 5мм. В един двигател се поставят 2 шашки съосно и се завиват в термоизолацията до абсолютно плътно вкарване в гилзата. Обикновено дължината на лист А4 е достатъчна. Хатрията трябва да е с 4 мм по-широка от двете шашки заедно. Като ги увия. Остатъка от по 2 мм подгъвам навътре към канала. Вкарвам ги в гилзата. Затварям с надбарутна капачка 12 кал. – продават се в ловните магазини свободно, 50 ст. торбичката. Заливам с епоксидна смола докато останат 5мм от ръба на гилзата и слагам още една капачка. Като се втвърди смолата,подгъвам останалият ръб на масата и доливам смола до върха, поставям отгоре съчмена капачка ( картонче 1 мм) и двигателя е почти готов. Изрязвам лентичка 4-5 мм от месингово или медно фолио и калайдисвам краищата му. Запоявам го (бързо действам) за венеца през гилзата , така че се фиксира капачката .

Съхранявам готовите двигатели в стъклен буркан с винтова капачка до пуска.

Такива двигатели съм изстрелял около 20-30. Някои прогарят и се оказва , че не съм направил добре термоизолацията. Но около 80 % от тях летят, и още как!

Попадаха ми и гилзи 10 калибър с външен диаметър 26мм. И с тях направих няколко двигателя, които отработиха добре , но два от тях се взривиха-слаб картон, беше омекнал. При тях шашката е една , с диаметър 22мм , канал 8мм и височина 50-55 мм. За капачка ползвах монета от 1 лев ( стара емисия), сопло правих от монета и от гилза на флоберков патрон- важното е критичното сечение да е 4-4.5 мм. Гилзата от флоберка 5.6мм пробивам с 3мм свредло зенковам с център до 4 мм, мушвам я отвътре навън на мястото на капсула и с център оформям изходящия конус. Такива двигатели лвтят твърде атрактивни поради по-големия диаметър и вдигат 26 мм ракета на 300-400 м. Имаш чувството , че е зенитна ракета.

metero